КОЛЕДА е светъл празник за всички християни по света. Според Евангелието на 25 декември преди близо две хиляди години във Витлеем се е родил Иисус Христос. На Бъдни вечер (24 декември) цялото семейство се събира около празничната трапеза, на която са подредени постни ястия, много сушени плодове, орехи и др.
В средата на масата се поставят ритуална погача, в която е замесена пара и дрян. Къщата, дворът и трапезата се прикадяват с тамян, за да се изгонят злите сили. |
|
По възможност в дома се запалва огън, който трябва да гори цяла нощ. На следващия ден коледари обхождат домовете, като пеят коледарски песни за здраве и плодородие, а стопаните ги даряват със сушени плодове, гевречета, сланина и др. |
|
21 ноември -
Ден на християнското семейство
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Молитва - Иван Вазов
Официални празници (неработни дни) на РБългария:
3 март - Освобождението на България от османска власт - националеният празник на страната;
1 януари - Нова година;
1 май - Ден на труда;
6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и на Българската армия;
Великден - два дни (неделя и понеделник), които се менят всяка година и се празнуват по различно време
24 май- Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
6септември - Ден на Съединението;
22 септември - Ден на Независимостта;
1 ноември - Ден на народните будители.
24 декември - Бъдни вечер;
25 и 26 декември - Рождество Христово (Коледа).
Народна митология.
Макар свързан с конкретно религиозно събитие, празникът се възприема от народа ни повече като, пролетен, цветен празник, в който светът и природата празнуват своето раждане. Ден на цветята, младостта и раждането за живот отново на света около нас.
Ритуали.
С цветя и върбови клонки на този ден и до днес се ходи на църква за празничната служба и водосвет. Пречистват се млади невести с малки деца, ако нямат свои – с роднински. Всеки взима от осветените в църквата цветя и ги носи през деня или ги отнася у дома пред иконата.
Символи.
Още от антични времена цветята са символ на пролетта, растежа и красотата. Като знак на пролетта, младостта и радостта се използват и в българските празници. Вярва се, че божурът, игликата и невенът пазят от лоши очи и уроки. От значение е цветът на божура – бялото и червеното са признак на здраве и младост. Затова се носи при раждане, кръщене, сватба. Здравецът се употребява във всякакви ритуали поради вечнозеления си цвят. В Западна Европа игликата и момината сълза се свързват с Мария и с Христос, лилията е символ на Богородица. Червената роза се употребява като символ на духовната красота на св. Димитър. В християнството цветята често са символ на определен светец, на самия Христос или на новопокръстените във вярата.
Един от най-големите християнски празници е Великден – Възкресение. Евангелието разказва, че Исус е дошъл на земята, за да спаси хората от греховете им. Проповядвал доброто и любов между тях. Но той бил осъден и разпънат на кръст. За това Великден се празнува три дена.
В полунощ на събота срещу неделя всички отиват на църква и след тържествената служба, известяваща възкръсването на Христос, се отправят към домовете си със запалена свещ в ръка.
На празничната трапеза задължително се отговява (така се слага край на започналия на Заговезни пост) с великденски яйца и обредни хлябове. Всички се "чукат" с шарени яйца - за здраве.
Великденският поздрав е „Христос Возкресе”, а отговорът – „Воистина Возкресе”.